Емилиян Станев (1907-1979) е роден във Велико Търново. Учи отначало в родния си град, а после в Елена, където завършва гимназия. Следва за кратко в Художествената академия, а след това в Свободния университет в София. Той е известен като един от най-запалените ловци сред българските писатели и познава отблизо своите "диви" герои. Автор е на най-хубавите български детски книги за живата природа: „През води и гори” (1943), „Лакомото мече” (1944), „Повест за една гора” (1948), „Чернишка” (1950).
