Комуникацията между детето и родителите започва в утробата. Тогава все още нероденото бебе свиква с гласовете на мама и татко, опознава различни вкусове и усеща допир. След появата си на бял свят, бебето започва да открива и изследва света много интензивно. Сетивата и мозъкът му се развиват без почивка и съвсем скоро комуникацията започва да става по-пълноценна. Ние, родителите, се опитваме да привлечем и да задържим вниманието на нашето мъниче към нас или към интересна за него книжка или играчка. Това е така нареченото споделено внимание. То е ценна основа за развитието на уменията за концентрация и общуване.

Социалното и емоционално развитие на децата се осъществява при контакта им с възрастни и връстници. Мястото на децата е сред връстници. Така те се научават да споделят играчките си, да формират и запазват приятелства, да контролират импулсите си и да спазват различни социални и полови роли.

В последната година и половина на децата им е особено трудно. Изолирани са социално, отделени са от съучениците и приятелите си, както и всичко, което ги кара да се чувстват „нормално“. Със сигурност и на родителите не им е лесно, което води до една не много позитивна атмосфера вкъщи. Но вместо просто да се дразним един на друг може да помислим как да трансформираме времето у дома в нещо полезно и приятно. Най-вече как да подпомогнем развитието на емоционалната интелигентност (EQ) у децата, защото тя е ценен помощник в справянето с предизвикателствата на живота.