0

Емоционалната интелигентност при децата - как да я развием?

В последната година и половина на децата им е особено трудно. Изолирани са социално, отделени са от съучениците и приятелите си, както и всичко, което ги кара да се чувстват „нормално“. Със сигурност и на родителите не им е лесно, което води до една не много позитивна атмосфера вкъщи. Но вместо просто да се дразним един на друг може да помислим как да трансформираме времето у дома в нещо полезно и приятно. Най-вече как да подпомогнем развитието на емоционалната интелигентност (EQ) у децата, защото тя е ценен помощник в справянето с предизвикателствата на живота.
Емоционалната интелигентност при децата - как да я развием?

Има моменти, когато липсата на емоционална интелигентност у малкото може да съсипе самочувствието на всеки родител. Например, когато детето гневно се тръшне, защото му казвате, че не е ОК да дава дъвка на кучето. Или когато го помолите да помисли за действията си като се постави на мястото на ударено или обидено дете и тайно се надявате да насърчите поне малко съчувствие или съпричастност, но получите единствено каменно изражение.

Трудното на това да си родител (освен да умееш да запазиш хладнокръвие в тези моменти), е да можеш да прецениш кога поведението е нормално и приемливо за възрастта и развитието на детето и кога границата е премината. С други думи как можем да помогнем на децата да се развиват, без да забравяме обаче колко точно могат да възприемат?

Ето пет въпроса, отговорите на които ще ви ориентират за това къде на емоционалната скала се намира вашето съкровище, както и какво може да направите като родител, за да стимулирате развитието на EQ.

  1. Може ли детето ми да опише чувствата си?

Емоционалното развитие на детето трябва да се насърчава по същия начин, по който и интелекта. Умението ни да разпознаваме емоциите си и тези на другите, да ги управляваме, а не те нас, и да ги трансформираме – да ги накараме да работят в наша полза, способността да изпитваме съпричастност, да се справяме със стреса и разочарованията и да създаваме близки отношения с другите – това е работа за цял живот и тя започва в най-ранна детска възраст.

Първата стъпка е да се научим да дефинираме правилно емоциите, когато те се появят. На вас сигурно ви звучи лесно, но на детето ще му е нужна практика. Вие разбира се можете да му помогнете като първоначално назовавате емоциите вместо него. Например, когато се натъжи го попитайте дали е разстроено, разочаровано или пък ако е радостно дали е развълнувано или доволно? Децата малко по малко ще започнат да различават основните емоционални състояния, а след това и различните нюанси на тези емоции - като разликата между чувството за тъга и вина, между чувството на притеснение и паника. Колкото повече разговаряте с него за емоциите му толкова по-уверено ще е то в изразяването им.

  1. Разпознава ли чувствата на околните?

Не забравяйте да говорите с него и за чувствата на другите хора. Хубава стратегия е да го попитате как според него се чувстват героите от любимите му книжки или детско филмче. Но бъдете търпеливи. Емпатията отнема време. Емоционалната интелигентност се развива естествено в резултат както на биологичното съзряване, така и на натрупания опит, който децата имат.

  1. С връстниците му на едно ниво ли са?

Сравняването на вашето дете с неговите или нейните връстници може да е нож с две остриета. Децата са личности, които се развиват по свой собствен начин и в свое темпо. Но ако целта ви е да се опитате да получите обща представа за емоционалната интелигентност на вашето дете, ще ви е полезно да наблюдавате как се държи то спрямо връстниците си. Дали овладява гнева си по-лесно или по-трудно, дали е склонно да утеши другарчето си след падане? Важното тук е да не виним детето затова че не е реагирало според нашите очаквания или че някое негово приятелче е проявило повече емпатия. Това упражнение е за вас като родител, за да си сверите часовника, а не за да подтиснете детето.

  1. Има ли някакви техники за справяне с по-силните емоции?

Ако има едно нещо, на което да обърнем по-специално внимание това е, че ЧУВСТВАТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОЧУВСТВАНИ. Да си емоционално интелигентен не означава да игнорираш чувствата си, а да се научиш да ги разпознаваш и приемаш, и ако се налага, да работиш върху овладяването им. Затова се запитайте: Може ли детето ми да се контролира, когато е под емоционален афект? Как се справя?

Отново ще напомним, че възрастта е от значение. Сривовете в развитието са нещо естествено при по-малките деца. Не се отчайвайте ако вашето 2-годишно не е в състояние да се успокои веднага или препоръката да вдиша и издиша дълбоко не работи всеки път. Всичко става с надграждане, последователност и постоянство. Крайната цел е детето да намери начини да се справи с гнева, тъгата, разочарованието, ревността и т.н., но без да наранява себе си, околните или да игнорира чувствата си.

  1. Какъв е моят пример като родител?

За много от нас концепцията за емоционална интелигентност също е новост. Самите ние още се учим как да се справяме с някои емоции и осъзнаваме липсата на тези уроци от нашето детството. Но за детето ви ще е полезно да види как и вие се опитвате, дори и да се провалите. Особено ценни са разговорите затова как се чувствате вие, другите, защо понякога не успяваме да се овладеем, как е било редно да реагираме, и т.н. Покажете на детето вашите техники за справяне с тежки емоционални кризи – дали ще е разходка, дневник на чувствата или пък да останеш за малко сам. Всичко това ще е от полза за малчуганите.