0

Споделено внимание – как да подпомогнем развитието на комуникативните умения на детето си?

Комуникацията между детето и родителите започва в утробата. Тогава все още нероденото бебе свиква с гласовете на мама и татко, опознава различни вкусове и усеща допир. След появата си на бял свят, бебето започва да открива и изследва света много интензивно. Сетивата и мозъкът му се развиват без почивка и съвсем скоро комуникацията започва да става по-пълноценна. Ние, родителите, се опитваме да привлечем и да задържим вниманието на нашето мъниче към нас или към интересна за него книжка или играчка. Това е така нареченото споделено внимание. То е ценна основа за развитието на уменията за концентрация и общуване.
Споделено внимание – как да подпомогнем развитието на комуникативните умения на детето си?

Споделянето на внимание започва от ранна детска възраст между детето и възрастния, който се грижи за него. Първите умения включват протягането на ръчички, за да бъде взето на ръце от възрастния, посочване към желаната играчка или поглеждане към една и съща страница в книжка.

По-късно се развиват умения за фокусиране върху дейност, участие в игра на ужким или заявяване и отстояване на желанията.

Споделеното внимание всъщност е умението да се фокусираме заедно върху нещо. Това  включва способността за привличане, задържане и превключване на вниманието.  При споделянето на внимание възрастният и детето поглеждат едновременно към един и същи обект и/или посочват към него с цел комуникация.

Споделено внимание имаме, когато един човек насочи друг към обект чрез задържане на погледа, посочване или по друг вербален или невербален начин.

Умението за споделяне на вниманието може да е показател за бъдещото езиковото развитие.

То е пряко свързано с разбирането, изказването и ученето на думи. Помага на децата като им дава информация за средата и възможност за изграждане на връзка между  обектите и думите, които използваме за назоваването им. Точно това правим, когато заедно с детето разгледждаме книжки: посочваме (за да привлечем вниманието) и назоваваме предмета. Когато пак срещнем същия предмет, припомяме – „Виждам ... на картинката. Можеш ли да го откриеш?“

Споделеното внимание има важна роля и при изграждане на емоционалната интелигентност.

Това е способността да разпознаваш и характеризираш собствените си емоции и тези на другите. Включва и разбирането, че другите могат да имат различни вярвания, желания, очаквания и намерения от твоите собствени.

Споделянето на фокус не само помага на хората да комуникират, но също така развива важни социални умения като изграждане на връзка с друг човек и приемане на различна от своята гледна точка.

Какво можем да правим вкъщи заедно с детето си?

  • Когато четете детски книжки, използвайте жестове като посочване, съпроведено от поглеждане, за да покажете на детето накъде да насочи вниманието си.
  • Вземете ръката на детето и му помогнете да посочи към обекта.
  • Посочете очите си и „прекарайте“ линия между очите си и обекта.
  • Винаги се обръщайте към детето си по име, когато искате да привлечете вниманието му.
  • Научете детето да привлича вниманието на друг към обект, като посочва и използва „Виж!“.
  • Можете умишлено да поставите познат предмет на необичайно за него място вкъщи и да го покажете на детето.

Вниманието не е само познавателна способност. То е и израз на нашите умения за активно участие в играта и живота на децата, да ги впечатляваме и вдъхновяваме. Споделеното внимание е в основата на общуването и при липсата му могат да се появят нежелани модели на поведение или комуникация. Развиването на умението за споделяне на внимание в естествената среда на детето може да подобри комуникативните и социалните му способности у дома, в училище и в общността.

Текст: Евелина Чанева от "Психология и ранно детско развитие"

Източник: ЛогоМагика